терминът гражданско право се употребява още от римското право, така наречения "jus civile", което уреждало отношенията между римските граждани, за да се отграничи от "jus gentium" (право на народите). По времето на Юстиниян се извършва кодификация и двете се сливат в едно - гражданско право. В България терминът започва да се употребява свободно след 1878 г. Както професор Мария Павлова определя гражданското право като: "Съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданско-правните субекти - физически и юридически лица и държавата, когато не упражняват властнически правомощия и правоотношения между тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право". Оттук става ясно че гражданското право урежда две явления: личният статут на гражданите (правоспособност, дееспособност, индивуализацията им чрез име и т.н.) и второ равнопоставеността, т.е. гражданите са юридически независими. Те сами могат да решават дали ще създават правни връзки по между си, тяхното съдържание, изменение или прекратяване.