съвкупност от правни принципи и норми, които се създават от държавите с цел поддържането на мира, сигурността и сътрудничеството и се обезпечават при необходимост с принуда. Субекти на този вид право са суверенните държави и нациите борещи се за независимост, международни и международно правителствени организации и държаво-подобни образувания, а обект на това право е всичко по повод на което посочените субекти, биха могли да влязат в международни правоотношения. То се разделя на отрасли, които са комплекси от международни правни норми, уреждащи еднородни от гледна точка на обекта отношения, като например международни договори, международно морско право, международно въздушно право и т.н.