Смисълът на правото, като наука и като начин на преосмисляне на социалните взаимоотношения се крие в стремежа към защита на човека. Защита от несправедливост, произвол, от потъпкване на достойнството, защита дори от...самия него.

Разбира се, правото третира много по-широк кръг от отношения, неговите формули стават все по-сложни и многопластови, в съответствие с изискванията на модерния свят за регламентиране и прецизиране на почти всяка лична и обществена човешка постъпка. Може би трябва да се подчертае, че в случая, вниманието ще бъде насочено към правата на човека с главно "ч"така както те съществуват още от епохата, в която римляните първи в историята на цивилизацията обличат взаимотношенията между хората в специално изработени формури и ги наричат закони. Човекът и неговият свят стават основа на една сложна система, която едновременно го ограничава и защитава.

Самото съществуване на системата не означава, че нейните възможности бързо и лесно стават достояние на всеки, нито пък, че хората могат да възприемат непосредствено какво точно им се гарантира чрез нея. Сред най-достъпните й модификации, изработени почти две хиляди години след римската цивилизация е Всеобщата декларация за правата на човека. В годините на възторг и емоционален подем след края на една страшна война, с достъпни формули, на разбираем език този юридически акт отразява ценности, залегнали в основата на мирогледа на всяко човешко същество. Нямат никакво значение произходът, образованието, общественото и социалното положение и по този начин тя наистина се превръща във всеобща декларация. Декларация, която би трябвало да даде най-точния и справедлив отговор за всеки проблем и да гарантира правната защита на човека, който живее и работи в Правова държава.

Преди петдесет и две години, страните които приемат декларацията, заедно със съпътстващите я конвенции, превръщат ценностите, залегнали в клаузите й в основа на всички бъдещи промени в правните си системи. По техните стъпки тръгват още много страни и народи. Така в трудния период след Втората световна война, когато въпросът за защитата на човешкия живот, на правата и достойнството му е особено болезнен, Организацията на обединените нации се нагърбва с амбициозната задача да намери универсалния емоционален и юридически отговор. На практика, този отговор стои вече петдесет и две години в основата на всяко преосмислено вътрешно законодателство в Европа и света.

Още с първата стъпка по пътя на прилагане на Декларацията, държавата, приела формулите й, доброволно се самозадължава да ги превъплъти в рамките на своето законодателство.Този път е много дълъг, но не бива да се забравя, че освен през тежките томове на всяка национална колекция от закони, той трябва да премине и през умовете и сърцата на хората. За съжаление трябва да се подчертае, че българите, които са много стар народ, но с много млада държава, нямат изграден рефлекс за правна защита дори на собствените си интереси. Правната култура, която е неизбежно необходима в условията на модерния свят не е сред големите постижения на българското национално мислене и светоусещане. Точно за това, за да не звучат тържествените клетви на човечеството като думи без съдържание за българското ухо, трябва да се намесят новите поколения български юристи. Те трябва да направят своите съвременници по-силни не само с познанието кога грешат, но и с увереността кога са прави и какво могат да изискват от обществото и от държавата.