Интересът ми към търговската фирма бе породен от необходимостта за разрешаване на конкретен казус. Ликвидаторът на едно търговско дружество в ликвидация бе сключил сделка, с която продава всички активи и търговската марка и новия приобретател бе поискал да му бъде прехвърлено и търговското име. Разсъждавайки по казуса се заех да изследвам написаното от цивилистите по въпроса за прехвърляне на търговската фирма. Прегледах и практиката на ВС, излязла в краткия период от "възкръсването" на Търговския закон.

Поради насоките на нашето политическо развитие през втората половина на ХХ век Търговското право за продължителен период от време бе потънало в забрава. Едва в последните пет-шест години започнаха да излизат научни разработки и кратки статии от теоретици и практикуващи юристи (съдии, адвокати..) по отделни въпроси на Търговското право. Поради факта, че ТЗ от 1991г. в голяма степен повтаря ТЗ от 1897г. за целите на настоящето кратко изследване на търговската фирма почерпих знания и от разработките на цивилистите, творили в една по-друга епоха, между които д-р Петър Джидров и проф. Константин Кацаров.

I. Произход на думата "фирма"
Думата "фирма" произлиза от средновековния италиански глагол firmare, което означава даване на съгласие чрез слагане на подпис, дамга или отпечатъци от пръстите. Исторически употребата на фирмата като отделно име на търговското предприятие се е появило през средните векове – при съсловните сдужения, т.е. първоначално възниква като правен институт за търговските дружества, а по-късно и за едноличните търговци.

II. Понятие
Легално определение на търговската фирма ни дава чл.7, ал.1 от ТЗ, който гласи: "фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва". Т.е казано по друг начин фирмата е търговското име на търговеца. Същевременно фирмата на търговеца съвпада с тази на неговото търговско предприятие, тъй като предприятието е организацията на дейността на търговеца. Фирмата се определя от този, който ще извършва търговската дейност – едноличния търговец или търговското дружество, а при публичните търговци – от органа, който ги е образувал. То може да съвпада или не с гражданското име, което индивидуализира едноличния търговец като физическа личност. Що се отнася до търговските дружества те имат само търговското си име – фирмата.

От тази дефиниция могат да се извлекат следните характеристики:

1. Всеки търговец има фирма – т.е. име "под което упражнява занятието си и с което се подписва" при сключване на сделки и въобще при създаване на търговско-правни отношения. Търговската фирма е един от основните правноиндивидуализиращи признаци на търговеца. Тя индивидуализира търговеца и упражняваното от него занятие;
2. Фирмата трябва да се различава от фирмите на регистрирани вече търговци. Това изискване не е залегнало изрично в ТЗ, за разлика от ТЗ от 1897г., но то се подразбира. За да изиграе докрай индивидуализиращата си функция фирмата не трябва да съвпада с други фирми. Следователно, дори и да няма друга пречка, ако една фирма съвпада с друга, тя не може да бъде вписана в търговския регистър освен с подходяща добавка;
3. За едно търговско предприятие може да бъде употребена само една фирма;
4. Фирмата е едно отделно за търговията име, което се употребява от търговеца в търговските му дела. Но фирмата не е отделен от търговеца субект. Самият търговец поема правата и задълженията и при употребата на фирма, но под име, кето е предназначено специално за търговията. Казаното важи изцяло само за едноличния търговец, който употребява фирмата за осъществяване на търговията, но не и при гражданските си сделки. Колкото се отнася до търговските дружества те имат единствено име – фирма, под което осъществяват цялостната си дейност; Всъщност и правилото за употреба на фирмата от ЕТ само в търговията, но не и при гражданските сделки в сравнителноправен план, няма абсолютен характер. И търговските сделки, които ЕТ е сключил под гражданскотото си име, са напълно валидни. Не представлява само по себе си основание за недействителност сключването от ЕТ на гражданска сделка под търговската му фирма.
5. По отношение на търговските си дела пред съда търговецът (ЕТ) се явява като ищец или ответник под фирмата си. Но трябва да се има предвид, че, процесуално погледнато, страна е самия търговец, а не друго лице. Следователно, обстоятелството, че и в процеса търговецът може да носи име, различно от гражданското, като страна в процеса – ищец или ответник, не създава никаква нова страна. Т.е. изключена е възможността търговецът да води иск като гражданин срещу фирмата си и обратно;
6. Изписване на фирмата - Докато ТЗ от 1897г. не поставя изрично изискването за изписване на фирмата на български език, сега действащия ТЗ е категоричен. Разпоредбата на чл.7, ал.3 поставя като задължително условие за валидност на фирмата изписването й на български език, като се дава възможност тя да се изписва допълнително на чужд език. Неизпълнението на това задължение от страна на търговеца се санкционира по административен ред съгласно чл.285 от ТЗ;
7. Фирмата е име на търговеца, а не на търговския обект. Различните надписи на магазините и търговските заведения могат да съвпадат или не с фирмата на търговеца. С фирмата търговецът индивидуализира себе си като търговец, а не означава своето заведение, нито определя вида на търговията си. Например – наименованието кафе "Верита" не е фирма по смисъла на Търговския закон и не се покровителствува от търговското право;
8. Фирмата е само "търговското име" на търговеца. Всички правила, които се отнасят до фирмите се прилага само, когато лицето е търговец. Нетърговците не могат да имат фирма. Имената, които те използват, нямат правно значение и не могат да се ползуват със защитата, която законът предвижда за фирмите;
9. Фирмата се различава от търговската марка – знакът, който търговецът си е избрал, за да означи и отличи своята стока. Марката може да включи фирмата в себе си, но няма правно значение на фирма. Различни са правопораждащите ги юридически факти. Правото на търговска марка се поражда с регистрация по съответния ред в Института за изобретения и рационализации. Правният режим на търговските марки е уреден в Закона за търговските марки и промишлените образци;
10. Търговската фирма е субективно право на търговеца, което включва възможността да се индивидуализира чрез нея в търговския оборот като я поставя на търговското предприятие, използува я за реклами.... Правото върху фирмата представлява изключително право. Само търговецът, който е регистрирал фирмата, може да я употребява. Така гласи чл.11, ал.1 от ТЗ. В същото време правото върху фирмата е абсолютно право. То следва да бъде спазвано от всички лица извън носителя му. В ал.2 на споменатия член е уточнено, че всяко заинтересувано лице може да иска прекратяване изполуването на чужда фирма и обезщетение за вредите. Заинтересованост може да обоснове носителят на правото върху фирмата, както и правоприемниците му;
11. Търговската фирма не е само субективно право, но и правно задължение на търговеца. Той е административно задължен да има фирма. Търговецът е длъжен не само да регистрира фирма, но и да я посочва в цялата си търговска кореспонденция (чл.13).

ІІІ. Начин на образуване на наименованието на фирмата
Чл.7, ал.2 от ТЗ гласи: Всяка фирма освен предписаното от закона съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала". Както пише проф. Кацаров в своя "Систематичен курс по българско търговско право", съществуват две начала (два принципа) за определяне на фирмата, които "са в постоянно съревнование". Това са: началото на пълната свобода при избора и воденето на фирмата и началото на пълната истинност на фирмата. В зависимост от тези две начала в законодателствата на отделните държави са се оформили три системи за определянето на фирмата:

1. система на пълната сбобода в определянето на фирмата – това е системата на законодателствата на САЩ и Англия;
2. система на пълната истинност на фирмата – във френското и швейцарското право
3. смесена система, която застъпва и едното, и другото начало – това е системата на германското право и системата, която е възприел нашия законодател в чл.7, ал.2 от ТЗ.

Принципът на истинността е въплътен в изискването, поставено в чл.7, ал.2 фирмата да има определено от закона (задължително) съдържание. Принципът за свобода при избора на фирмата се проявява във възможността фирмата да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка – т.е. да има и факултативно съдържание освен предписаното от закона.

Трябва да се отбележи, че съчетаването на тези два принципа е различно в разпоредбите за едноличните търговци и за търговските дружества:

1. В чл.59 от ТЗ е определен начинът на съставяне на фирмата на едноличния търговец. Тук на първо място е поставен принципът на истинност в определяне на фирмата. Едноличния търговец е длъжен да включи във фирмата си личното или фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Няма пречка, ако лицето е известно в обществото с псевдонима си, той да се използува като съдържание на търговската фирма. Освен задължителното съдържание, фирмата на едноличния търговец може да съдържа и други свободно избрани елементи.
2. Принципът на истинността господствува и при определяне съдържанието на фирмата на събирателното дружество. Съгласно чл.77 ТЗ "фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието "събирателно дружество" или "съдружие" ("с-ие")". Нормата на посочения законов текст е императивна, въпреки че съдържа в себе си няколко възможности. Фирмата трябва задължително да съдържа поне едно от имената на съдружниците. Ако те са физически лица, фирмата ще включи фамилното име поне на един от тях, а ако са юридически лица – търговската фирма на дружеството ще включи фирмата поне на едно от тях. Ако в събирателното дружество участват и ФЛ, и ЮЛ, съдружниците сами ще изберат дали фирмата им ще включи гражданско име на съдружник – ФЛ или фирмата на съдружник – ЮЛ.
3. По сходен начин се съставя и фирмата на командитното дружество – видно от разпоредбата на чл.101 от ТЗ. Фирмата трябва да съдържа обозначението "командитно дружество" , или съкратено "КД", и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Според чл.101, ал.2 името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата. Това обаче не е изрична законова забрана – името на ограничено отговорен съдружник може да се впише, но в такъв случай той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.
4. Принципът на истинността господствува и при определяне на фирмата на дружеството с ограничена отговорност. Съгласно чл.116, ал.1 от ТЗ фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "дружество с ограничена отговорност" или съкратено " ООД". В ал.2 на цитирания член е уточнено, че когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично ООД"
5. Според. чл.158, ал.2 във фирмата на акционерното дружество се включва означението "акционерно дружество" или съкращението "АД".
6. Наименованието на кооперацията наред със седалището и предмета на дейност в чл.3, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите е предвидено като съществен елемент, който уставът й трябва да уреди.

В чл.7, ал.2 законодателят е поставил и условие фирмата да не въвежда в заблуждение (разгръщане на принципа за истинност), както и да не накърнява обществения ред и морал (т.е в наименованието не трябва да се включват означения, насочени против установения ред в обществото или да съдържат безнравствени елементи).

ІV. Възникването на правото на фирма се свързва с момента на регистрацията. (за разлика от ТЗ от 1897г, според който правото на фирма възниква от момента на фактическото й използуване. Регистрацията служи само като доказателство за приоритет в използуването на дадена фирма.) Т.е. вписването в търговския регистър на фирмата според действащия ТЗ има декларативно (оповестително), доказателствено и конститутивно действие.

V. Промяна на фирмата.
Съгласно чл.10 от ТЗ фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал.Т.е. в съответствие с принципа за свобода при определяне на фирмата във всеки един момент търговецът може да поиска промяна на фирмата. Но законодателят е посочил в кои случаи тази промяна е задължителна –например при преобразуването на търговските дружества от ЕООД в ООД и обратно; когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие. При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата задължително трябва да съдържа добавката "в ликвидация" (чл.9), а при обявяване в несъстоятелност – добавката "в несъстоятелност", което е проява на принципа за истинност на фирмата.

Промяната на фирмата трябва да се извърши със заявление, подадено до ОС по регистрация на съответния търговец, към което трябва да са приложени следните документи:

1. Удостоверение за запазване на име, издадено от "Информационно Обслужване АД" към Националната информационна система, в което се удостоверява, че в базата данни няма регисгрирана такава фирма.
2. Ако се променя името на търговско дружество трябва да се приложи съответно и променения дружествен договор, в което да е посочено новото наименование на фирмата на търговеца;
3. Квитанция за платена държавна такса за вписване и обнародване (ако има такова изискване в закона), съгласно Тарифа N 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.

VІ. Прехвърляне на търговската фирма:

1. Прехвърлянето на търговската фирма е поначало възможно. Такава възможност на пръв поглед влиза в противоречие с характера на фирмата като наименование, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Но по-нататъшния анализ на фирмата показва, че тя не е име на индивида, на физическото лице. Това е име на предприятието му, име на търговеца в търговията му, с което име той си служи само в търговията. Затова не бива да буди никакво съмнение допустимостта на прехвърлянето на фирмата като елемент на предприятието. Изричен текст в закона за прехвърляне на търговската фирма има само за едноличния търговец. Съгласно чл.60, ал.1 от ТЗ прехвърлянето на фирмата на едноличния търговец може да стане само заедно с предприятието му. Законодателят е категоричен – прехвърлянето на фирмата на едноличния търговец не може да стане отделно и независимо от прехвърлянето на предприятието. Прехвърлянето на фирмата е възможно в два случая:
   
   • когато се прехвърля търговското предприятие чрез договор, в който изрично е упоменато и прехвърлянето на фирмата;
   • когато търговското предприятие се наследява – чл.60, ал.2
   Следва да се отележи, че ТЗ не задължава приобретателя на търговското предприятие да вземе фирмата му, а само дава възможност фирмата да бъде запазена (но това следва изрично да е уговорено в договора). Прехвърлянето на фирмата не се презюмира. Съгласието за прехвърлянето трябва да бъде дадено чрез сделка, осъществена писмено с нотариално заверени подписи. Задължението на отчуждителя е да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. В ал.2 на споменатата разпоредба е уточнено, че прихвърлянето на фирмата на едноличния търговец на трето лице заедно с предприятието следва да бъде вписано в търговския регистър при Окръжния съд и обнародвано в Държавен вестник. При прехвърляне фирмата на едноличния търговец съществува една особеност, която може да доведе до колизия на права и задължения. Вече бе споменато, че фирмата на едноличния търговец има задължително съдържание – трябва да включва гражданското име на търговеца. Когато принципалът прехвърля предприятието си заедно с фирмата, той губи правото върху нея. Но ако реши да започне нова търговия като едноличен търговец, той е длъжен да използва същата фирма, защото тя съвпада с гражданското му име. Тогава ще се сблъска с изискването за изключителност на фирмата, постановено в чл.11, ал.1. Законодателят е предвидил изход от това положение в чл.60, ал.3 – при прехвърляне на фирмата към нея се добавя името на новия собственик на предприятието. Настоящия ТЗ, за разлика от отменения, не предвижда възможността в случай на прехвърляне на фирмата новия приобретател да използува прибавка, която да указва на правоприемство. Въпреки че не съществува изричен текст, няма пречка да се използува такава прибавка в рамките на възможността, която дава чл.7, ал.2 за "свободно избрана добавка." ТЗ не предвижда ограничение под старата фирма да се продължи непременно същата търговия. Това е въпрос на целесъобразност. Нормално е новия собственик да си служи със старата фирма, ако запази нейния характер и предмет на дейност, но няма пречка под същата фирма да се развива друга търговска дейност.
2. Прехвърлянето на фирмата на търговските дружества не е изрично уредено от законодателя, но следва да се изхожда от разбирането за фирмата като елемент от търговското предприятие, от което следва, че фирмата ще следва съдбата на предприятието. Съгласно чл.15 от ТЗ предприятието се разглежда като комплекс от права (имуществени и неимуществени, каквото е и правото на търговска фирма*), задължения и фактически отношения. В цитирания законов текст предприятието се разглежда като обект на правото, по отношение на който могат да се извършват сделки. В своя "Коментар на ТЗ, книга първа" Огнян Герджиков счита, че по правило продажбата на предприятие обхваща всички негови елементи в комплекс. Но той заявява следното: "Няма пречка обаче страните по продажбата да уточнят конкретно кои елементи влизат в предмета на договора и кои – не. Ако не е уговорено друго, предполага се, че предмет на продажбата е цялата правна и фактическа съвкупност към момента на сключване на договора." Изложеното навежда на извода, че при отчуждителна сделка, чийто предмет е търговското предприятие, съдбата на търговската фирма се определя единствено от търговеца-собственик, който има две възможности - да прехвърли или не търговската си фирма на новия приобретател. Въпросът, на който следва да се отговори на първо място в изложения в началото казус е може ли да приеме, че прехвърлянето на всичките активи (а не на предприятието като цяло) обосновава прехвърлянето и на търговската фирма?
   * В "Юридически изследвания върху търговското предприятие" акад. Любен Василев разглежда правото върху фирмата (като търговско право на име), като елемент от имуществения комплекс на предприятието!
   
   

   VІІ. Защита на фирмата
   Правото върху фирмата като абсолютно право на търговеца се ползува с публичноправна и частноправна защита.
   

   1. Публичноправната защита се осъществява от Окръжния съд при вписването на фирмата и промените в него.
      Производството за вписване е охранително. Актът, с който то завършва, е удостоверителен и оповестителен - създава изгодни последици за лицата, заинтересувани от вписването. Производството започва с писмено искане на оправомощено лице; орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице; едноличния търговец, ликвидатор и прокурор. Съгласно чл.496 от ГПК искането за вписване се разглежда от съда в закрито заседание, освен ако съдът счете за необходимо да го разгледа в открито заседание. Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се съобщава на молителя и прокурора. При осъществяването на тази дейност съдът неизбежно следва да прецени, дали са спазени изискванията на ТЗ за съставянето, използуването и регистрирането на фирмата. Съдът следи служебно дали е спазен 7-дневния срок за поискване от търговеца на вписването на фирмата съгласно чл.4, ал.3 от ТЗ, както и на промените в нея. В случаите на неспазване на определения от закона срок, окръжния съд на основание чл.284 от ТЗ налага на виновното лице административна санкция (глоба).
      
      Използуването на фирма, идентична или близка до тази на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите, е обявено в чл.33, ал.2, от Закона за защита на конкуренцията (обн. в ДВ бр.52 от 08.05.1998г., влязъл в сила на 12.05.1998г.) като проява на нелоялна конкуренция, която е забранена с чл.30, ал.2 от ЗЗК. Комисията за защита на конкуренцията налага имуществена санкция на съответното предприятие при нелоялна конкуренция, която е доста внушителна – от 5 000 000 лв. до 300 000 000 лв. съгласно чл.59 от ЗЗК.
   2. Частноправната защита на фирмата е на разположение на заинтересуваните лица. Съгласно чл.11, ал.2 от ТЗ при използуването на чужда фирма заинтересованите лица могат да поискат (чрез предявяване на осъдителен иск) прекратяване на по–нататъшното й използуване и обезщетение за вредите. Изразът "заинтересовани лица", който е употребен в споменатата разпоредба, показва, че ищец по иск за прекратяване използуването на чужда фирма може да бъде не само носителят на правото върху фирмата, но и негов универсален или частичен правоприемник. Искът за обезщетение може да бъде уважен от съда само при доказване на вредите и причинната им обусловеност от използуването на чужда фирма. Относно тежесттта на доказване важат общите принципи на гражданския процес – ищецът е този, който трябва да представи доказателства за незаконното служене с фирмата. Претърпените вреди могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В ТЗ липсва разпоредба за давността на частноправната защита на фирмата. В този случай ще бъде приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която изобщо намира приложение при непозволено увреждане.
   3. Не може да не се отбележи, че на фирмата се предоставя и международноправна защита. Съгласно чл.8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883г., по която България е страна от 1921г. и чиято най-нова Стокхолмска редакция от 1967г. е ратифицирала, фирменото наименование се закриля във всички държави-членки без задължително подаване на заявка или регистрация и независимо от обстоятелството, дали то е част от търговскатата марка. Закрилата, предоставяна на чуждестранно фирмено наименование, съгласно принципа на националния режим, предвиден в чл.2 на Конвенцията, трябва да бъде същата, каквато се предоставя на националните фирмени наименования. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, за РБ са част от вътрешното й законодателство. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат. Следователно, фирмените наименования, регистрирани в! Други държави – страни по споменатата Конвенция, се ползуват у нас с правната закрила, предвидена за българските фирми в ТЗ и в други закони на страната. А търговските фирми, регистрирани в РБ, следва да се използуват в държавите-членки на Парижката конвенция от 1883г. със същата правна закрила, каквато законодателството предоставя на собствените фирми.
   
   

   VІІІ. Заличаване на търговската фирма
   След заличаването на търговеца като правен субект той престава да съществува в правния мир. Изчезва и търговското предприятие, елемент от което е търговската фирма.

   Търговската фирма се пази в Националната информационна система за срок от 10 години по реда на Закона за държавния архивен фонд.Този срок вероятно е свързан с 10-годишния срок на съхранение на търговските книги (счетоводни регистри) съгласно разпоредбата на чл.45 от Закона за счетоводството. Едва след изтичане на този срок друг търговец може да регистрира фирма, идентична със заличената преди 10 години.

   
   
   ***********************

   Как би следвало да се разреши поставения в началото на настоящето изложение казус? Е ли възможно да се намери съвместимо с характерните за търговските сделки принципи на бързина и опростеност на формата решение? Не следва ли да се намери отговор, който да отговаря на общия разум на закона (както изисква разпоредбата на чл.4 от ГПК) и едновременно с това най – близък до логиката на търговското общуване и многообразие и уникалност на търговските казуси?

   Ще се радвам, ако съм успяла да провокирам тема за дискусия.