Група Б - вътрешни (за ратифициращата страна) нормативни актове От международните актове несъмнено най-важно значение във връзка с ратифицирането на международните конвенции и договори има Виенската конвенция за правото на договорите⁶.

Съгласно чл. 5 от Конвенцията, "Тaзu koнвeнцuя ce npuлaгa no отнoшeнue нa вceku дoгoвop, koйтo e yчpeдuтeлeн akт нa мeждyнapoднa opгaнuзaцuя, u kъм вceku дoгoвop, npueт в paмkuтe нa мeждyнapoднa opгaнuзaцuя, бeз дa нakъpнявa съoтвeтнuтe npaвuлa нa opгaнuзaцuятa.". Следователно, тук попадат и всички конвенции, приети от международни организации. Съгласно чл. 11 от същата конвенция, "Cъглacueтo нa дъpжaвaтa дa ce oбвъpжe c международен дoгoвop мoжe дa бъдe uзpaзeнo чpeз noдnucвaнe, paзмянa нa дokyмeнтu, cъcтaвлявaщu дoгoвop, paтuфukaцuя, npueмaнe, yтвъpждaвaнe, npucъeдuнявaнe uлu no вceku дpyг нaчuн, зa koйтo e дoгoвopeнo." Или, никъде в този основен за международното публично право акт не се предвижда задължително обнародване на приетите и ратифицирани международни актове, за да бъдат те задължителни за изпълнение от правните субектите на дадена държава. Самите термини "paтuфukaцuя", "npueмaнe", "yтвъpждaвaнe" u "npucъeдuнявaнe" според теорията на международното публично право не включват в себе си задължително обнародване, а означават според чл. 2, б. "b" от Конвенцията, нaзoвaнuя no тoзu нaчuн мeждyнapoдeн akт, (ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването) nocpeдcтвoм koйтo дъpжaвaтa uзpaзявa в мeждyнapoдeн nлaн cвoeтo cъглacue дa бъдe oбвъpзaнa c дoгoвop. Съгласно правната теория "Ратификацията представлява индивидуален акт на държавата, с който тя изразява своето мнение, че даден договор е задължителен за нея."⁷

От вътрешните нормативни актове регламентиращи ратифицирането на международните договори и конвенции на първо място трябва да поставим Конституцията на Р България. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, "Мeждyнapoднuтe дoгoвopu, paтuфuцupaнu no koнcтuтyцuoнeн peд, oбнapoдвaнu u влeзлu в cuлa зa Penyблuka Бългapuя, ca чacт oт вътpeшнoтo npaвo нa cтpaнaтa. Te uмaт npeдuмcтвo npeд тeзu нopмu нa вътpeшнoтo зakoнoдaтeлcтвo, kouтo uм npoтuвopeчaт." От анализа на този текст и на останалите текстове от Конституцията откриваме, че тя никъде не предвижда, че международни актове, които са ратифицирани преди нейното приемане, но не са обнародвани, не са част от вътрешното законодателство или престават да бъдат такива. Липсва и задължение за държавните органи, да предприемат необходимите действия, за да бъдат обнародвани такива актове. В тази насока би следвало да се помисли, дали с подзаконов нормативен акт да не се предвиди задължение за обнародване на всички непубликувани нормативни актове, ратифицирани от България, или поне да се публикува техният списък. Тук би следвало да се включат и ратифицираните от страната ни актове от както тя е субект на международното публично право⁸.

Норми, регламентиращи реда, по който Р България ще се обвърже с международни договори освен в чл. 5 от Конституцията, се съдържат в Указ N 1496 за участие на Народна република България в международни договори⁹. Съгласно чл. 22 от Указа, международният договор влиза в сила спрямо Република България по реда и при условията, посочени в него или уговорени допълнително между страните, или Указа препраща към нормативния акт. При изследване на конвенциите и международните договори, по които страна е Р България, се установява, че голяма част от тях предвиждат, че присъединяването на страната ни към тях става чрез ратификация, приемане или одобрение от страна на подписалите я държави, но те не предвиждат задължение за публикуване на нормативният акт. Ако такова задължение все пак съществува, то чл. 23 от Указа предвижда, че когато международния договор налага да бъде издаден нормативен акт във връзка с прилагането му, Министерският съвет приема постановление по въпросите от неговата компетентност, а по другите въпроси прави предложение за приемане на указ или на закон. Тъй като Указ 1496 е приет преди новата ни Конституция, но продължава да действа и след нея (дори не са правени промени в него след 13 ратифицирани преди приемането на новата ни Конституция са част от вътрешното право, тъй като тогава такъв е бил реда за обвързане на Р България с международни договори. След приемането на новата ни Конституция, се въвежда допълнително изискване - тези актове да бъдат и обнародвани, но самата Конституция никъде не предвижда задължение за обнародване на ратифицирани преди нея международни договори и конвенции. Правилно би било да се предприемат действия за тяхното обнародване, но това няма да има пряк ефект върху тяхното действие, тъй като те са вече част от вътрешното ни законодателство. Изразената теза се подкрепя и от Решение N 7 по КД N 6/92 г. на Конституционния съд на Р България, с което той е постановил, че "Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Р България но необнародвани в "Държавен вестник" са част от вътрешното право, ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по съществуващия при ратификацията им ред, обнародването им не е било задължително."

И в заключение нека да разгледаме реда, по който е ратифицирана, приета и одобрена най прилаганата в митническата дейност конвенция - Конвенцията за международен превоз на товари под покритието на карнети ТИР¹⁰. Съгласно чл. 52, т. 1 от Конвенцията, всички държави … могат да станат договарящи страни в тази конвенция, като я:

   (а) подпишат без резерва за ратификация, приемане или одобрение;
   (b) като предадат за съхранение на документ за ратификация, приемане или одобрение след подписването й под резерва;
   (c) като предадат документ за присъединяване за съхранение."

Р България се е присъединила към Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнета ТИР (Конвенция ТИР) с Указ N 1144 от 29 юли 1977 г.¹¹ на Държавния съвет, на основание чл. 93, т. 14 от Конституцията на Р България.

Съгласно чл. 36 от Конвенцията, "Всяко нарушение на разпоредбите на тази конвенция излага нарушителя в държавата, където нарушението е било извършено, на санкциите, предвидени от законите на тази държава."

Съгласно преходните и заключителните разпоредби на новата ни Конституция "разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията или би следвало, да не се прилагат единствено, ако й противоречат. От установената с години практика, изводът който може да се направи е, че Конвенцията ТИР не противоречи на Конституцията нито на вътрешните закони, а напротив, тя подпомага търговската дейност като улеснява стопанските субекти, извършващи външнотърговска дейност и в този смисъл можем да кажем, че тя е в съответствие с чл. 19, ал. 1, който предвижда, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

Нещо по-вече, Конвенцията има за цел "Опростяване и уеднаквяване на административните формалности в областта на международните превози" и би следвало, с оглед тази й основна функция, тя да бъде прилагана безпроблемно както от българската митническа администрация, така и от българските съдилища.