Напоследък сме свидетели на огромната вълна престъпления,която залива страната ни: убииства, грабежи, бомби.... Много от случаите остават неразкрити, но в повечето-виновниците биват заловявани и осъждани, т.е. наказвани. Много пъти сме се чудили как полицията успява да се справи; даже и когато почти липсват улики и доказателства. Отговорът се намира в науката "КРИМИНАЛИСТИКА".

Криминалистиката е специална наказателноправна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването на престъпленията. Подобно на останалите европейски държави и в България тя възниква през 19 век. Използвали се материали от чуждестранни автори; видни криминалисти от Швейцария, Франция, Германия и други страни. Криминалистиката проникнала чрез съдебната медицина. Голяма заслуга за това има проф. д-р Атанасович издал "Правилник за освидетелстване от лекарите при оглед на мъртви тела".

В България криминалистиката си служи с различни методи за разкриването на престъпленията. Голямо значение имат законите за логическото мислене, наблюдението, описанията, измерването, ексериментите. Химията, физиката и биологията се прилагат значително широко. През последните години, благодарение на генната индефикация по следи от биологичен произход (кръв, слюнка, сперма, косми) стана възможно индентифицирането на извършителя на престъплението.

Интересното е,че при криминалистиката разледването на дадено престъпление протича през няколко етапа:

1. Планиране на началния, средния и заключителен етап на разследването;
2. Оглед на местопроизшествието и събиране на докозателствен материал с помоща на различни способи;
3. Разпит на заподозряни и свидетели.

Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретно дело. С него се създава оптимален модел на работа на следователя за решаване на текущите и крайните задачи на разследването; определя се стратегиятя и се разкриват уменията му да избере най-добрият вариант с минимална загуба на време при конкретните условия.

Източниците на планирането се делят на:

• фактически (наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на доказването);
• логически (версиите-въэможните начини за интерпретиране на наличните факти)
• емперични (опитът на следователя по съответния вид дела).

Самото пък планиране е планиране е белязано с различните стадии през, които преминават действията на следователя. Установяване и проверка на фактите; намирането на нов доказателствен материал и накрая: фиксирането на резултатите в писмен вид.

Огледът на местопроизшествието е съпроводен с използването на някои от най-характерните криминалистични техники,като: съдебната фотография (фиксирането на обектите и следите на местопроизшествието); трасологията (учението за следите) и съдебната балистика (правила и препоръки за откриване и запазване на следи от огнестрелни оръжия и боеприпаси).

От своя стана третият етап "разпитите" са може би една от най-интересните страни на науката.Събирането на гласови доказателства е подпомагано от един много характерен способ: очната ставка. Очната ставка се извършва за изясняване на съществени противоречия в обясненията или показанията на разпитваните преди това лица. Обикновено се провежда между две лица (заподозрени, обвиняеми или свидетели във всички възможни комбинации между тях). Решението за провежданито на очната ставка зависи от характера на обстоятелствата по делото, за които се отнасят възникналите противоречия и тя се извършва едва след като се установи, че по друг начин не могат да се установят причините за противоречията.

Щом се заговори за способоте на криминалистиката не трябва да се пропуска следствения експеримент - един съществен елемент, според мен, в разкриването на едно престъпление. Става дума за едно следствено действие, което почива на експерименталния метод. Изразява се в извършване на опитни действия за проверка на наличните и за събиране на нови данни по дадено дело. Характерното за следствения експеримент е, че се извършва при условия максимално сходни до тези на пристъплението. Обикновено се извършва от обвиняемият (заподозрения) или от специалист-технически помощник. В много краен случай, когато това няма да навреди на разследването, той може да се извърши и от самия следовател по въпросното дело.

И така след като следователят е минал през всички етапи на разследването (а и ние заедно с него) логично е да е разкрил извършителя на престъплението. Но за съжаление не винаги става така. В живота правдата не винаги е на страната на добрите. Статистическите данни показват, че значително голям брой от престъпленията остават неразкрити, а извършителите - ненаказани...

Освен с тъмната страна на престъпленията (убииства и обири), криминалистиката се заимава и с измами (най-вече документни). Науката им отделя голямо внимание и е открила множество способи за изследване на документи, които са чест обект на подправки и фалшификация. За целта се използват криминалистичните експертизи, благодарение на които може да се установи оригиналноста на даден документ и да се въэстанови дори и след съприкосновението му с огън.

Поради това не губете надежда, в едни по-добри дни броят на разкритите престъпления ще е равен на извършените. До тогава ни остава въэможноста да се молим престъпленията да намалеят.