В българското законодателство няма дефиниция на корупцията. Ако направим опит да дефинираме това явление така, както се среща във всички времена, общества и държави, установяваме, че корупцията засяга както материалните, така и нравствените аспекти на обществените отношения.

Ако условно предположим, че става въпрос за злоупотреба с държавна длъжност за лична изгода, то корупцията неизменно включва искане за получаване на облага от страна на държавен служител като възнаграждение, което не му се следва по закон, за действие или бездействие в нарушение на изискуемото поведение според длъжностната му характеристика.

С други думи, корумпиран е този служител, който се поставя в зависимост от някаква получена или обещана изгода и в съответствие с тази своя зависимост изпълнява задълженията си не според нормативните и професионалните изисквания, а в съответствие с чужди интереси. Ако разлистим Наказателния кодекс на Република България, ще намерим дефиниции на престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации, престъпления по служба, престъплението подкуп и други.

Не подлежи на съмнение за общоприетото правно съзнание на българина, че има обществена опасност на съответното действие или бездействие, извършено в състояние на зависимост от лична облага, и че всъщност с корупцията се застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред у нас или други интереси, защитени от правото.

Както във всяко общество и в България проявите на корупция имат крайно негативни последствия, за които се заплаща висока икономическа и морална цена. Струва ми се, че всяка специализирана българска администрация следва да проучи дейностите и постиженията в областта на професионалната етика в страните от Европейския съюз, и след това да направи опит да формулира собствен кодекс на професионална етика.

Ограничаването на възможностите за корупция и други неправомерни действия на държавните служители може да стане и направо, като се постигнат европейските стандарти, касаещи законодателството и организацията на работа, включително условията на труд.

Особено място в борбата срещу корупцията има организацията и ефективността на вътрешния контрол в съответната администрация, който може да разкрие трудно установими от външни контролни органи нарушения и корупционни фактори, произтичащи от спецификата на конкретното място на работа. Своевременното и адекватно санкциониране на нарушенията в рамките на системата има невероятно дисциплиниращо значение за всяка администрация. Превантивният подход също следва да намери много по-широко приложение и да придобие по-внушителни измерения в теорията и практиката на административното строителство у нас.