Азбучна истина е, че присъединяването на нашата страна към ЕС изисква хармонизиране на законодателството ни с това на страните - членки на ЕС. Може би по-малко известно е, че на едно от първите места сред изискванията на ЕС е пълното хармонизиране на митническото законодателство. Нашата страна може да се гордее, че това изискване е удовлетворено с приемането на новото митническо законодателство, в сила от 1.1.1999 г. Така бяха изпълнени поетите с Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и Република България ангажименти на нашата страна.

При присъединяването към Европейския съюз българската митническа администрация ще трябва да поеме отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на Европейския съюз. Същевременно тя ще носи и своя дял от отговорността по прилагането на общата митническа политика в Европейския съюз.

Ето защо с приемането на Закона за митниците и правилника за прилагането му, се създадоха нормативни предпоставки за успешни преговори по присъединяването. Веднага следва да се подчертае, че митническото законодателство се прилага в нормативна среда, която далеч не е така добре хармонизирана с общоевропейското правно пространство. Така в преходния период възникват несъответствия, понякога дори противоречия, между отделни български нормативни текстове. Такова е например положението с част от текстовете от Закона за данък върху добавената стойност, които правят някои митнически нормативни текстове трудно приложими или дори неприложими.

Нека например да разгледаме регламентацията на всички въпроси на възникването, обезпечаването, вземането под отчет, плащането и погасяването на митнически задължения, включително и възстановяването или опрощаването на митни сборове. Всъщност, всички митнически процедури са насочени именно към това да се установи дали възниква митническо задължение, кое лице е длъжник, кога възниква това задължение и как се плаща то.

Вярно е, че под митническо задължение се разбират само митата и таксите, които се дължат на основание на Закона за митниците, но самият Закон за ДДС вменява на митническите органи задължения по събирането на ДДС при внос на стоки.

Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия. Стока по смисъла на двата закона е всяка движима вещ с изключение на парите в обращение, като законно платежно средство, включително и електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия. Следователно интелектуалната собственост и информацията не се считат за стоки от митническа гледна точка и не се оформят митнически при пренасянето или превозването им през границата. И двата закона приемат, че всеки, който е освободил или отклонил стоки от митнически надзор, е внесъл стоките на територията на страната и дължи ДДС, с изключение на случаите, когато има доказателства за друго. И двата закона приемат, че внос или износ на стоки е налице, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху тези стоки.

Дата на възникване на данъчното събитие и задължението за заплащане, за обезпечаване или за освобождаване от данък при внос на стоки е датата, на която възниква задължение за митническите органи за събиране или обезпечаване на митни сборове.

Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Митническата стойност, представлява най-обобщено казано, сбора от всички реално платени или подлежащи на плащане разходи по придобиването на стоката на българската граница.

Размерът на данъка при внос на стока в страната се определя от митническите органи, като данъчната основа при внос се умножи с данъчната ставка от 20%.

Съгласно чл. 60 от Закона за данък върху добавената стойност, когато съгласно Закона за митниците се изисква обезпечаване на вносни митни сборове, данъкът се обезпечава в съответствие с определените със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане размери и ред за обезпечаване на митните сборове.

Когато, съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, възникне задължение за заплащане на лихви върху митни сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък върху добавената стойност.

Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция.

Внасяната стока се освобождава от митнически контрол, след заплащане на начисления от митническите органи дължим данък. Митнически орган, който не начисли данък или начисли в по-малък размер от дължимия, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 250 лв. до 2000 лв.

Следователно, всички въпроси, свързани с начисляването и събирането на данъка върху добавената стойност от митническите органи, както и с обезпечаването му за митнически цели, следват логиката на митническото оформяне на стоките и логиката на начисляването, събирането и обезпечаването на митните сборове.