Изборите вече са минало. След успешни и неуспешни политологически и културологически анализи, феноменът цар - премиер вече не учудва никого. Но като че ли в ниагарският водопат на словестността, загубихме очертанията на бреговете, задаващи границите на социо - културното време. Като, че ли стресът от ставащото, както за победители, така и за победени, включително и за жонгльорите на словото, сред които и авторът на тези редове, попречи да осъзнаем фундаменталните аспекти на "Новото време". Нито митът за добрия цар, нито властовата корупция, нито разочарованието и надеждата, нито старият или новият морал не са достатъчно сериозен аргумент от научна гледна точка за избора на 120 депутати от НДСВ. Впрочем нека доброжелателно да ги предупредим - поетът е казал: "сто и двадесет те бяха на брой и паднаха всички във първия бой". Очевидно е, че сериозният анализ изисква да углъбим своята визия и същевременно да я отворим за перспективите на модерния свят. Няма и не може да има разбиране на ставащото в България и на трансформациите в българската история, ако откъснем тукашните процеси от тамошните - процесите осъществяващи се в големия свят, за който един медиен магнат мъдро беше казал, че се превръща, в голямо село. Поради иронията на историята преобладаващо селският произход на повечето българи ги кара да се чувстват уютно в този свят.

Преди по-малко от век водещи мислители анализираха империализма като последен стадий на капитализма и го развенчаваха като край на експлоататорското общество и начало на нова епоха в човешките отношения. Империализмът, обаче се оказа край не на капитализма въобще, а само на националния капитализъм, положен в границите на националната държава и право, и преход към интернационализиране на капитализма към изграждането на единен световен пазар. Източно европейския блок начело с Русия рухна не толкова под натиска на вътрешни противоречия на псевдосоциализма /по същество държавен, респ. тоталитарен капитализъм/, но преди всичко поради своята обособеност, ограденост и отхвърленост от създаващия се световен пазар. Фундаменталната тенденция беше светът максимално да се интернационализира, да се изгради като единен свят за движението на стоки, пари, капитали и тази тенденция неизбежно трябваше да доведе или до конвергенция между "двата свята" или до загубването на Студената война от единия от тях и поглъщането му от икономически по - проспериралия, по-динамичен свят на бързо интернационализиращ се капитал. Така западната цивилизация направи пробив в стремежа си да универсализира човешката история и утвърдените на запад права на човека, идеологическо ядро на модерния капитализъм. Изграждането на универсални модели на човешките права важими за всички нации и народи и разгръщането на всеобхватна международна защита по същество е мощен инструмент за снемането на различността между културите, изградени на базата на националната държава, до голяма степен продукт на затворените общества. Нека да попитаме, така както биха попитали колегите от "Галъп" - "къде сме ние?" Току що нарисуваната твърде абстрактна картина има за цел да ни послужи, за да си отговорим на въпросите, които загатнахме в началото на тази статия, разгръщайки ги на възможно най-широкия фронт - глобалното пространство - време. След 1989 г. България мъчително се опитва да направи "цивилизационен избор" - определяйки стратегическите насоки за присъединяване към ЕС и НАТО, като основен приоритет, тя не можа да намери най-успешният икономически и политически инстументариум за постигането на тези цели. За да отговорим на въпроса, кои са оръдията, които своевременно ще ни превърнат в част от проспериращата западна цивилизация, ние трябва да се обърнем към водещите интелектуалци и стратези на световните мозъчни центрове и от тях "да си купим" ноу-хау - "производствената линия" на нашето бъдеще.

Разтваряйки книгите на Фукуяма, Патрик Кенън, Хънтингтън, Робърт Рийч и други ние откриваме методологическата основа за разбиране процесите на нашето време или казано с други думи - актуалния мироглед на съвременните философски науки. В своята книга "Трудът на нациите. Как да се подготвим за капитализма на ХХI век" харвардският професор Робърт Рийч, вървейки по стъпките на един велик предтеча, родоначалникът на политическата икономия Адам Смит, ни разкрива, че модерния свят на транснационални корпорации и глобални мрежовидни структури обособява, с оглед разделението на труда, всички професии в три широки категории работа, отговарящи на трите различни конкурентни позиции, в които се намират хората по света. Той ги нарича рутинни производствени услуги, персонални услуги и символно-аналитични услуги. Докато рутинните производствени услуги включват повтарящи се задачи, свързани с традиционната работа на огромната армия от работници и мениджъри на ниско и средно ниво, а персоналните услуги обхващат прости и повтарящи се задачи, които се извършват лице в лице между персоналните обслужващи и потребителите на тези услуги, то именно третата категория работа, осъществяването на символно-аналитични услуги показва как в сферата на труда се осъществява прехода от национален към интернационален капитализъм. Според Робърт Рийч "Символно - аналитичните услуги, третата категория работа включва всички дейности по решаване и откриване на проблеми и сратегическо посредничество…В тази категория влиза решаването и откриването на проблеми и стратегическото брокерство от страна на много хора, които наричат себе си научни сътрудници, конструктури, програмисти, строителни инженери, биотехнолози, аудио инженери, специалисти по връзки с обществеността, инвестиционни банкери, адвокати, специалисти по развитие на недвижими имоти, и дори някои творчески счетоводители. Тук влиза също много от работата на консултантите по управление финансовите консултанти, данъчните консултанти, консултантите по енергетика, селскостопанските консултанти, консултантите по въоръженията, архитектурните консултанти, специалистите по управленска информация, специалистите по развитие на организациите, стратегическите плановици, корпоративните кадровици и систем-аналитици. Също: Специалисти по рекламата и пазарни стретизи, режисьори, архитекти, кинематографисти, филмови редактори, художници на продукцията, издатели, писатели и редактори, журналисти, музиканти, телевизионни и филмови продуценти и дори университетски професори.", и още: "Символните аналитици често имат партьори или сътрудници, а не шефове или надзиратели. Техните доходи могат да лавират от време на време, но не са пряко свързани с количеството време, което влагат или с количеството работа, което показват. Доходът им зависи по-скоро от качеството, оригиналността, талантливостта и понякога бързината, с която те решават, откриват, или посредничат при новите проблеми.", (Рийч, Робърт Б., Трудът на нациите. Как да се подготвим за капитализма на XXI век. УИ "Св. Климент Охридски", С., 1992г., с. 154 - 155.)

Поставя се питането, трудовите ресурси на България също ли се разделят спрямо горепосочените три категории работа и как взаимодействат със световните тенденции на пазара на труда. Поради относително високата степен на затвореност на българската икономика, включително и по вина на западни организации като КОКОМ, българската нация изостава във формирането на своите символни аналитици, които както се разбира от книгата на Рийч заемат стратегичски позиции и се настаняват на възлови места в динамично променящата се световна икономика. Нации и народи, които не успеят да заемат такива възлови места от значение за динамиката на стоки, пари, капитали и информационни потоци, които не могат да изградят личности, способни да осъществяват символно-аналитични дейности са обречени на бързо културно обезличаване и оттам на асимилация в стихията на модерните цивилизационни конфликти. Оцеляването на българите и възходът на България неизбежно е свързан със съхраняването на нейната културна идентичност, като същевременно, чрез универсалните аспекти на тази култура се превърнем в самостойностна част от единния културен процес. Това поражда необходимостта икономическият и политическият елит, подкрепени от широките народни маси да изгради колкото се може по-плътна символно - аналитична прослойка на българското население, която да заеме стабилни позиции в икономичското и политическо разделение на труда в световен мащаб. Съзнателно или инстинктивно най-видните представители на българската нация успяха да насочат себе си и своите потомци към изграждане на символно - аналитични умения и към заемане на професионално престижни места във водещи международни институции, транснационални корпорации и световни политически организации. И тук е момента да посочим, че количеството и качеството на българските символни аналитици рязко ще се повиши, ако се изработи стратегия за формирането на транснационални корпорации, които да имат своите корени в българската икономика. Днес, като че ли става очевидно, че в това отношение Мултигруп е не проклятие, а възраждане на българския дух, корпорацията, която може да си поставя, както национално отговорни, така и интернационални цели за постигане. От какво значение са транснационалните корпорации за възпроизводството на нацията личи от откровената позиция на цитирания от нас харвардски професор: "Мащабите и технологичното превъзходство на основните американски корпорации разширяваха обсега на американския империализъм далеч по-ефективно, отколкото Министерството на отбраната или Централното разузнавателно управление. Кока - Кола, Форд, Дженеръл Мотърс, Хайнц, Нешънъл Кеш Реджистър, Сиърс, Ай - Би - Ем и десетки други основни американски корпорации изнасяха не само свои продукти, но и по-важно, своя маркетинг и своето ноу-хау - във формата на производствени съоръжения, пласментни пунктове и реклами по целия свят. И, доколкото гражданите на останалия свят придобиваха, както вкус, така и възможности да плащат за американски стоки, произведени сред тях, американците се радваха на все по-голям поток дивиденти и отчисления от всички ъгълчета на света." (В Рийч, Робърт Б., цит. съч., с. 62.)

Според мен крахът в управлението на определени български правителства и относително скромните постижения на други, въпреки декларираните високи цели и амбиции, се дължи преди всичко на неразбиране на горепосочените процеси на глобализация, на неспособност не просто да отворим България към световната икономика, но същевременно с успешна кадрова политика, с ново и качествено образование, с изграждането на модерен и единен за нацията хоризонт, да създадем личностите и да ги поставим на онези възлови места, от които ще им бъде дадена възможност да защитат националните интереси и националната сигурност, включително българската културна идентичност. През изминалите години на много български политици им липсваше динамична визия за диалектиката "национално - интернационално". Може би един цитат от избрания от мен автор би помогнал да осъзнаем, с какво мислене се управляват водещите световни икономики.

"Новите организационни мрежи от високостойностни предприятия, които замествата старите корпоративни пирамиди от предприятия за масово производство се простират по целия глобус. Така ще стане да няма повече такива организации като "американски" (или британски или френски или японски или западногермански) корпорации, нито някакъв краен продукт, който да се нарича"американски" (или британски или френски или японски или западногермански)". Коментирайки опитите за ограничаване потока от знания и пари през границите на много държави, Робърт Рийч подчертва безуспешността на мероприятията, които пречат на разрастването на глобалната мрежа на единния световен пазар и заключава: "Голяма част от знанията и парите и много от продуктите и услугите, които хората в различните държави искат да си разменият, сега лесно се превръщат в електронни импулси, които се движат със скоростта на светлината... Нишките на възникващите глобални мрежи са едва забележими и затова често се изплъзват от вниманието." (В Рийч, Робърт Б., цит. съч., с. 99 - 100.)

В заключение ще посочим, че народът избра в този парламент едни от най-забележителните символни аналитици на България, а чрез този избор обуслови и правителството на Републиката да се състои от водещите символни аналитици, които най-успешно могат да представят нацията в процесите на глобализация. И най-беглия поглед към парламентарната група на НДСВ, но същото се отнася и за другите парламентарни групи, сочи че там попаднаха елитни представители на българската академична общност и символни аналитици, които имат опит, натрупан в транснационални корпорации, световно утвърдени банки и международни организации. И без да цитираме имена можем да бъдем убедени, че тези личности и във, и извън политиката, ще респектират със своя професионализъм, с умението си да посредничат в движението на стоки, пари, капитали, идеи отвъд границите на България, за да я превърнат в просперираща част от отворената общност на света