Необходимо ли е гражданско участие в държавното управление? Отговорът като че ли се подразбира - народният суверенитет е всепризнат конституционен принцип - завоевание на новото време. Но с признаването му възниква проблемът за необходимата степен на това участие, защото оказва се, че след признаването на гражданите за "суверен", мнозинството от тях са по всевъзможни начини отстранявани от реално упражняване на публичната власт, която по конституция им принадлежи и произтича от тях. Факт е, че едни искат още повече да стеснят това участие, а други искат да го разширят, но тук въпросът не е "или... или" - участие ИЛИ отстраняване на широката публика от управлението - а за ОПТИМАЛНАТА СТЕПЕН на участие в конкретна историческа или управленска ситуация. В едни случаи участието е невъзможно, ненужно и дори вредно, но в други е напълно възможно, необходимо и дори спасително. Във всеки случай става дума за "тънък" баланс между участието на управляващи и управлявани в управлението на дадено общество, общност, организациия. (В търсенето на такав баланс, напр. в управлението на фирмата възникна най-развита теория на участието, боравеща с най-прецизни иконометрични модели.)