Изборите вече са минало. След успешни и неуспешни политологически и културологически анализи, феноменът цар - премиер вече не учудва никого. Но като че ли в ниагарският водопат на словестността, загубихме очертанията на бреговете, задаващи границите на социо - културното време. Като, че ли стресът от ставащото, както за победители, така и за победени, включително и за жонгльорите на словото, сред които и авторът на тези редове, попречи да осъзнаем фундаменталните аспекти на "Новото време".